Създаване на неасистирана инсталация за Windows, която е предварително конфигурирана

Инсталацията на Windows преминава през няколко етапа, в които трябва да изберете редица параметри и настройки за изпълнението ѝ. Това включва обичайните неща като избор на език, версия на ОС, регионални настройки, добавяне на клавиатурни подредби, задаване на име на компютъра, свързване към интернет, създаване на акаунти, настройки за поверителност и т.н. Това отнема време, особено когато трябва да се извършат голям брой еднотипни инсталации.

Всичко това може да се избегне чрез създаване на т.нар. „неасистирана инсталация“ (unattended installation) върху флаш памет, от която ще инсталирате операционната система. Показаният в това ръководство метод позволява да създадете инсталация, чието изпълнение е предварително конфигурирано. Нещо повече, онлайн генераторът, който ще ви покажем може да зададе инструкции на инсталацията да „прескочи“ проверката за изискванията на Windows 11 (такива изисквания са наличие на TPM2.0, Secure Boot и поддръжката на определен хардуер). Това ще ви позволи да инсталирате операционната система на компютър, който не покрива тези изисквания.

Какво е неасистирана инсталация и как се изпълнява

Unattended installation (неасистирана или автоматизирана инсталация) на Windows е процес, при който инсталирането на операционната система протича без участие от страна на потребителя или с минимално такова. Това се постига чрез използване на предварително подготвен XML конфигурационен файл – обикновено наречен autounattend.xml или unattend.xml в някои случаи.

За да изпълните автоматизирана неасистирана инсталация е необходимо е да се генерира конфигурационен файл с наименование autounattend.xml. Такъв може да се направи с помощта на генератора в този уебсайт, което ще разгледаме в ръководството по-долу. Този файл съдържа предварително дефинирани настройки, които в обичайните случаи потребителят би трябвало да въведе ръчно по време на инсталацията.

Конфигурационният файл се поставя в главната директория на инсталационната медия (USB флаш памет или DVD). Autounattend.xml се „прочита“ автоматично от инсталацията. Тя от своя страна се изпълнява, без да е необходимо потребителят ръчно да конфигурира вече дефинираните предпочитания. Тези предпочитания могат да включват:

• Избор на език, регион, клавиатурна подредба, часова зона;
• Приемане на лицензионно споразумение (EULA);
• Избор на версия, която да се инсталира, в т.ч. и въвеждане на продуктов ключ;
• Избор на диск/дял за инсталиране;
• Име на компютъра;
• Настройки за мрежа;
• Автоматично създаване на потребител – с Microsoft акаунт или локален акаунт;
• Прескачане на началните екрани (OOBE – Out-of-Box Experience);
• Избор на кои приложения да се инсталират и кои не.

Нещо повече, самият генератор, който ще ви покажем позволява да създадете инсталация за Windows 11, която да не проверява дали компютърът поддържа минималните изисквания за тази операционна система (подобно на софтуерния инструмент Rufus). Това позволява инсталацията да се изпълни, дори и системата да не покрива някое от изискванията.

Използването на подобен тип неасистирана инсталация е подходящ най-вече за системни администратори и компютърни техници, на които им се налага да изпълнят голям брой еднотипни инсталации на много компютри. Спестява време чрез прескачане на персонализирането на еднотипни настройки и предпочитания през целия инсталационен процес.

Методът за създаване на неасистирана инсталация чрез генериране и вмъкване на конфигурационен файл работи както при Windows 10, така и при Windows 11.

Създаване на инсталационна флаш памет за неасистирана инсталация

Генериране на конфигурационен файл autounattend.xml

Първата стъпка е да създадете въпросния .xml файл с вашите персонализирани предпочитания. За целта ще използваме онлайн генератор на такъв от уебсайта https://schneegans.de. Ето и стъпките за това:

1. Отворете следния линк – https://schneegans.de/windows/unattend-generator/. Той ще ви отведе директно до генератора за XML файл за изпълнение на неасистирана инсталация.

2. Най-отгоре ще видите следните опции:

• Import file – позволява да импортирате вече генериран файл с предпочитания, да направите корекции и да генерирате нов.
• Reset form to default values –  връща по подразбиране всички направени от вас промени във формуляра.
• Configure for minimal output – конфигурира всички параметри за минимална инсталация, без да се включват приложенията, идващи с Windows.

3. В тази точка ще разгледаме основните опции, които предлага генераторът. Тъй като те са страшно много, ще поставим акцент върху най-важните от тях:

Region and language settings: активирайки Install Windows using these language settings може да персонализирате езика за показване и клавиатурните подредби, които ще се инсталират автоматично.

Ако изберете опция Select language settings interactively during Windows Setup, всички тези настройки ще трябва да ги направите по време на инсталацията (както е по обичайния начин).

Processor architectures: обичайно се използва Intel/AMD 64-bit

Setup settings: тази секция е много важна, тъй като позволява да избегнете някои изисквания на инсталацията (особено при Windows 11).

Bypass Windows 11 requirements check (TPM, Secure Boot, etc.) – тази опция позволява да прескочите проверката за поддръжка на изискванията на ОС. Така Windows може да бъде инсталиран върху хардуер, който не поддържа неща като TPM 2.0, Secure boot и т.н.

Allow Windows 11 to be installed without internet connection – тази възможност може да бъде използвана в случай, че не разполагате с интернет връзка (с кабел или Wi-Fi). Без интернет връзка няма да можете да се свържете с акаунт в Microsoft, а ще трябва да създадете локален (офлайн) потребител.

Computer name: опциите в тази секция ви дават възможност да посочите как да се формира наименованието на всеки компютър. Имате опция да се генерира случайно име, точно определено име (не препоръчваме, ако ще ползвате инсталацията за повече компютри), или наименование, което да следва някаква последователност чрез скрипт.

Time zone: може да посочите Windows автоматично да посочи часовата зона на базата избрания език и регион или да зададете точно определена зона. За България тя е UTC +02:00 Helsinki, Kyiv, Riga, Sofia, Tallin, Vilnius.

Partitioning and formatting: това е една по-специфична секция, която е свързана с управлението на дисковете и дяловете. Препоръчваме да използвате опция Partition the disk interactively during Windows Setup, която ще ви позволи по време на инсталацията да създавате, изтривате и форматирате дискови дялове (обичайният начин). Във всички останали случаи трябва да бъдете особено внимателни какво задавате.

Windows edition: тази секция е свързана с начина на въвеждане на продуктовия ключ и съответно версията на Windows. Общо взето имате опция автоматично да се въвежда даден продуктов ключ при всяка инсталация, да се взема ключът, съхраняван в BIOS/UEFI (за тези компютри, които идват с фабрично инсталиран Windows) или ключът да се въвежда ръчно. Трябва да се има предвид, че продуктовият ключ е обвързан с конкретната версия/издание на Windows (напр. Home, Pro и т.н.).

User accounts: тази секция ви позволява да се създадат автоматично потребителски акаунти или това да бъде направено по време на самата инсталация. Имате възможност да създадете както онлайн (Майкрософт) акаунт, така и локален.

Интересна е опцията Let Windows Setup create the following local (“offline”) accounts. Активирайки я, инсталацията ще създаде автоматично локални (офлайн) акаунти по зададени от вас параметри – наименование, тип на акаунт, парола и група (права). Така избягвате използването на Microsoft акаунт, който вече е почти задължителен в инсталационния процес.

В следващите секции можете да персонализирате изцяло новата инсталация – все неща, които биха отнели много време, ако трябва да се конфигурират на повече компютри поотделно. Тези настройки се отнасят за

WLAN / Wi-Fi setup: тази опция позволява да зададете предварителни инструкции за достъп до безжична мрежа. Особено полезна е когато трябва да изпълните една и съща инсталация на голям брой устройства, използващи една Wi-Fi мрежа.

Remove bloatware: под понятието „bloatware“ обикновено се има предвид ненужен/излишен софтуер (в случая се касае за Windows приложения). Тази секция ви позволява да посочите кои апликации на Windows да се инсталират и кои не. Това е много полезна възможност за тези от вас, които не използват тези приложения. Премахването на повечето ненужни приложения от инсталацията ще смали финалния ѝ размер върху диска. Голяма част от тези приложения могат да седят заредени на заден план. Липсата им ще направи работата на Windows по-щадяща ресурсите на системата.

Последната секция Submit form ви позволява да прегледате (View .xml file) или направо да изтеглите готовия XML файл (Download .xml file). Искам да поясня, че последния бутон Download .xml wrapped in .iso file няма да изтегли готов дисков образ на Windows, а само XML файла поставен в .iso.

Използвайте бутон Download .xml file, за да изтеглите конфигурационния файл. Следващата стъпка е да си направите инсталационна флаш памет, в която да поставите генерирания .xml файл с инструкции.

Създаване на инсталационна USB флаш памет за Windows 10/11

Ако нямате готова флаш памет с инсталация на Windows 10 или Windows 11, то трябва да си направите такава с помощта на инструмента Media Creation Tool. Той ще изтегли копие (дисков образ) на операционната система от сървърите на Microsoft и ще го запише на флаш памет.

Виж Как да направим инсталационна флаш памет за Windows 11

Виж още Създаване на инсталационна USB флаш памет за Windows 10 с Media Creation Tool

След като сте създали инсталационната USB памет в главната ѝ директория трябва да поставите изтегления файл autounattend.xml. Този файл съдържа всички инструкции за извършване на инсталацията съгласно вашите предпочитания. Не преименувайте файла, в противен случай инсталацията няма да го открие автоматично.

В заключение

Използването на файл с инструкции autounattend.xml не модифицира файловете върху инсталационната флаш памет. Той просто дава инструкции на инсталаторът как да се изпълни самата инсталация, ограничавайки нуждата от ваша намеса (доколкото е възможно). В случай, че не желаете да използвате autounattend.xml повече, просто го изтрийте. Инсталационната памет след това ще работи по обичайния начин.

На уеб сайтът https://schneegans.de, който генерира такъв XML файл попаднах случайно, четейки различни ръководства на тема Windows. Следва да се има предвид, че това не е някаква официална платформа или инструмент на Microsoft. В същото време използването ѝ не е пиратство, тъй като няма манипулиране на лицензите и средствата за активиране на Windows.

Предвид това, че генераторът не е разработен от Microsoft, няма как да гарантираме работоспособността на всичките скриптове, които може да генерира той. Ето защо използването на гореописания метод за т.нар. „неасистирана инсталация“ е изцяло на ваша отговорност!

© PCGuide.bg. Автор: Светослав Миронов.