Въздушно или водно охлаждане за процесора – това е въпрос, който много от вас си задават при избора на компоненти за своя бъдещ компютър. В този материал ще разясним съвсем накратко как работят двата типа охладители, какви са техните предимства и недостатъци и в кои случаи даденият вид охлаждене е за предпочитане.
Въздушни охладители
Когато говорим за въздушни охладители на централния процесор, обикновено се сещаме за хоризонталните охладители и тези тип „tower“, където радиаторът е по-голям и е вертикално разположен спрямо дънната платка. Хоризонталните охладители обикновено са предназначени за по-непретенциозни компютърни конфигурации, използвани най-често в офис среди. Евтини, лесни за монтаж, но не достатъчно ефективни при по-мощни процесори.
От друга страна, „tower“ охладителите са тези, които имат по-добри възможности и могат да бъдат съпоставими с водните охладители. Ето защо в този материал ще говорим именно за тях.
Всеки въздушен охладител (тип „tower“) се състои от следните елементи:
- контактна метална плоча, която контактува директно с повърхността на процесора чрез термо паста;
- топлинни тръби (heat pipes). Това са медни тръбички с пореста вътрешност, пълни с малко количество течност. Тяхната задача е да трансферират температурата от плочата към радиатора.
- метален радиатор – той е физически свързан с топлинните тръби и на принципа „учвеличаване на контактната площ“ охлажда системата, бивайки обдухван от вентилатор.
- вентилатор – съвременните въздушни охладители имат един, а понякога и два вентилатора, които охлаждат радиатора. Много от тях предлагат RGB/aRGB осветление за по-добра визия.
- монтажни елементи – скоби, пластини, дистанционери, винтове и т.н. Общо взето, всеки „афтърмаркет“ охладител в днешно време е съвместим с няколко различни сокети за процесори, за което в комплекта се съдържат съответните крепежни елементи.
Предимства на въздушните охладители:
Лесни за монтиране и почистване;
Статистически имат по-дълъг живот. Единственият компонент, който може да се износи или повреди във времето е вентилаторът. А той може да се замени лесно!
Въздушните охладители са по-евтини от повечето AIO водни охлаждания.
Недостатъци на въздушните охладители:
Някои модели могат да имат обемни и тежки радиатори. Това може да е предпоставка за труден достъп до някои компоненти (RAM, SSD) или несъвместимост с компоненти като цяло;
Визуално не винаги изглеждат толкова добре, колкото повечето съвременни водни охладители;
При мощни процесори и голямо натоварване не винаги са толкова ефективни, колкото повечето водни охладители;
Въздушните охладители обичайно използват въздуха, намиращ се вътре в кутията. На практика те не участват активно във входящия и изходящия поток на въздух в комптърната кутия.
При въздушните охладители има много спорни неща, особено що се отнася до вече изброените недостатъци. Първото нещо е доколко са ефективни спрямо водните охладители.Това е много относително и може да варира от модел до модел. От значение е големината на радиатора, броят топлинни тръби, колко вентилатора има (един или два), на каква скорост обичайно работят вентилаторите.
Особено голямо значение за ефективността на въздушните охладители има циркулацията на въздуха в кутията, т.е. вкарва ли се достатъчно свеж въздух и изкарва ли се топлия навън. Това разбира се зависи от наличието, броя и разположението на системните вентилатори на кутията. Въздушните охладители използват наличния в кутията въздух, а неговата температура е важна за ефективността охлаждането.
Аз лично съм си правил експеримент с процесор от среден клас на AM5 сокет, който веднъж се охлажда от среден клас въздушен tower охладител (с един вентилатор) и след това същия бе заменен с 240мм воден AIO охладител (с два 120мм вентилатора). Под товар двата модела охладители даваха сходен резултат – около 75 градуса максимална температура под товар. Единствения фактор да заменя въздушния с воден охладител беше визията.
Водно охлаждане (AIO водни охладители)
В този материал, говорейки за водни охладители ще разглеждаме единствено т.нар. AIO охладители. Това са водни охлаждания тип „всичко в едно“, които след разопаковане директно се монтират (обикновено е нужно само да нанесете термо пастата). При тях няма процедури, свързани с наливане на течност, обевъздушаване, проверки за течове и т.н.
Истината е, че в днешно време водните охлаждания станаха предпочитани сред повечето геймъри и хора, които искат да имат у дома си мощна съвременна компютърна конфигурация. Причините за това са: висока ефективност, визия (аRGB вентилатори, наличие на дисплей) и това, че водното охлаждане участва активно във въздушния поток на компютърната кутия.
AIO водното охлаждане на практика е опростен и умален вариант на принципа, използван в охладителните системи на автомобилните двигатели. И тук имаме охлаждаща течност в затворен контур, помпа, която движи течността, водни съединения, радиатор и охлаждащи перки. Принципът на работа е следният: контактната плоча върху процесора отнема от него топлината. Топлината се пренася чрез специална течност, която се намира в непрекъсната циркулация благодарение на помпата. Загрятата течност постъпва в радиатора, в който тя се охлажда от вентилатори. Така към процесора се връща вече охладена течност. Това е един постоянен кръговрат, който осигурява ефективно охлаждане.
Предимства на водните (AIO) охладители:
Могат да осигурят ефективно охлаждане на мощни процесори под високо натоварване;
Повече пространство около CPU сокета;
Визия, предпочитана от ентусиасти и геймъри. В дизайна на съвременните AIO охладители са включени aRGB светещи вентилатори, осветление с ефекти върху помпата, в т.ч. дори LCD дисплеи при някои модели.
Радиатора и вентилаторите се монтират директно на корпуса на кутията и участват активно във въздушния поток.
Недостатъци на водните (AIO) охладители:
Включват повече механично-движещи се елементи, които могат са потенциална повреда във времето – помпа, вентилатори;
По-сложни за монтаж (особено ако нямате опит);
Възможни проблеми със съвместимостта – задължително е да се провери дали радиаторът може да се побере в избраната компютърна кутия;
По неудобни за профилактика (почистване, смяна на термо паста);
Митове за водните охладители
Макар водни охладители все по-често да се използват в различни компютърни конфигурации (особено геймърски), все още има потребители, които има определени предубеждения към тях. Ето защо вмъкнах и тази точка, за да изясним определени неща, които вероятно са останали недоизяснени до момента.
Водното охлаждане може да „протече“
Водните охлаждания използват течност, която не е чиста вода, но е базирана на водна основа. Обикновено това е течност, подобна на антифризите, която освен охлаждане осигурява защита от корозия и отлагания, смазване на помпата и издръжливост при ниски температури. AIO охладителите са заредени с такава течност и са херметически затворени системи още при излизането си от фабриката.
Хипотетично, не е невъзможно такава система да „протече“, но хипотезата е едно, а опита друго. На практика, аз лично не съм виждал AIO водно охлаждане, което да е протекло и причинило щети по електрониката. Общувайки с хора от различни сервизи, моето мнение се затвърждава още повече – нямаме познат случай на теч от AIO охладител, стига да е инсталиран и използван съгласно инструкциите. Така че „протичащите“ водни охладители са по-скоро мит или рядко срещан лош късмет.
Водните охладители се чупят по-често от въздушните
Тази статистика в по-голямата си част е вярна, но не означава, че ако използвате водно охлаждане то задължително ще се повреди.
Защо обаче водните охладители са по уязвими към дефекти?! Причината е проста: ако един обикновен въздушен охладител има само една механична част (вентилатор), то един воден охладител има постоянно движеща се помпа плюс два или три вентилатора. Обикновено помпата е най-уязвим елемент, което обаче не означава, че ще се повреди в рамките на нормалната експлоатация на даден компютър. Имал съм случаи, при които някой от вентилаторите на радиатора може да издава странен шум, което не означава че цялото водно охлаждане е за смяна.
Шумът от помпата не във всички случаи означава повреда, но може да е индикация за предстояща такава. Също така сме писали материал тема Как да монтираме AIO водно охлаждане по най-оптималния начин и е важно да го прочетете.
Водните охладители се шумни
Това не е мит, но не е и нещо задължително. Всеки AIO воден охладител освен помпа има поне два или три вентилатора. За сравнение повечето въздушни охладители имат един вентилатор, а тези от висок клас може да са с два.
Това, доколко даден охладител ще е шумен, не е просто особеност на марката или модела, а опира по-скоро до правилна настройка в BIOS (UEFI) на оборотите.
Всяка съвременна система позволява да настроите през BIOS (UEFI) на какви обороти ще работят перките при определена температура (градуси на CPU, на графичната карта или на VRM). Това позволява при покачване на температурата с определени градуси, оборотите на перките да се увеличават с определена стойност. Обикновено всеки CPU_FAN, CPU_PUMP и SYS_FAN хедър на дънната платка позволява индивидуална конфигурация – при колко градуса на какви обороти да работи и от какво да се регулира. Прецизната настройка на практика решава проблема с шумните охладители, независимо какви са те.
Водното AIO охлаждане изисква доливане и подмяна на течност, обезвъздушаване и т.н.
Това е едно от големите различия между готовите AIO и custom водните охладители. AIO идва фабрично сглобен и напълнен и обичайно не е предназначен за отваряне и доливане от потребителя. Поддръжката на практика се свежда основно до почистване на радиатора и вентилаторите от прах през определено време. При повечето AIO водни охладители всеки опит за разхерметизиране на системата (в т.ч. доливане или смята на течност) води до автоматично отпадане на гаранцията. От този принцип има един или два модела, които са изключение, но са много редки.
Водното охлаждане винаги е по-добро от въздушното
Това не е задължително, макар че често пъти ползите са на страната на водните охладители. Факт: добър въздушен „tower“ охладител може да се справи отлично с много процесори. В същото време евтин или неподходящ AIO воден не означава автоматично, че е по-добър, само защото използва течност. По-нагоре дори дадох пример с моя предишен компютър – как един среден клас въздушен охладител и бюджетен воден дават идентични резултати.
Водните AIO охладители имат потенциални предимства при определени процесори и натоварвания. Изборът зависи от конкретния CPU, консумацията му, размера на радиатора, вентилаторите, корпуса и настройките. При коретна конфигурация в BIOS/UEFI водните охладители могат да доминират – като ефективни и същевременно не толкова шумни.
Ако има въздух в системата, водното AIO е повредено
Не, това не е така! Всяко водно охлаждане има малко въздух в контура и това е предвидено от производителя. Причината е проста – при загряване течността се разширява, а въздухът в затворената система компенсира това разширение. Това е една от основните причини водните охлаждания да не „протичат“ при загряване.
В заключение
Няма универсално най-добро охлаждане – както въздушното, така и AIO водното имат своите предимства и недостатъци. Добрият избор зависи най-вече от вида на процесора, натоварването върху него, възможностите на кутията, бюджета и личните предпочитания за температура, шум, надеждност и не на последно място – за външен вид. За много конфигурации качественият въздушен Tower охладител е напълно достатъчен, докато AIO може да бъде разумен избор при по-високо топлинно натоварване или когато конкретната конфигурация го оправдава. И не на последно място – въздушната циркулация в кутията има ключово значение за ефективното охлаждане на компонентите.
© PCGuide.bg. Автор: Светослав Миронов.
