Какво е Resource Monitor в Windows и как да го използваме

Resource Monitor („Монитор на ресурсите“), наличен в Windows 10/8.1/8/7/Vista е удобен инструмент, който представя в реално време как и колко от ресурсите на вашия компютър се използват от различните процеси и услуги. И като се заговорихме за ресурси, ще уточним, че системен ресурс може да е всеки физически или виртуален компонент, който има свой лимит, т.е. ресурсите са ограничени. Ето защо е важно те да се използват оптимално, за да може системата да работи максимално ефективно.

Resource Monitor е полезен в случаите, когато имате някакъв проблем с производителността на системата и искате да откриете къде е болното място. Това е инструмент, който има предимно информационен характер и сам по себе си няма да реши тези проблеми, но би бил добра отправна точка.

Как да стартирате Resource Monitor

1. Най-бързият начин при Windows 10/8/7 e чрез директното изпълняване на файла resmon.exe от Run или през опцията за търсете в Start менюто.

Използвайте клавишна комбинация + R, за да извикате прозорецът Run, в който напишете resmon. Потвърдете с ОК и прозорецът на Resource Monitor е вече пред вас.

При Windows 7/8/8.1 може да използвате и полето за търсене, налично в Start менюто. По същия начин, изписвате resmon и би трябвало да видите прекия път до Resource Monitor като единствен резултат.

2. Ако ви е по-удобно може да стартирате Resource Monitor през диспечера на задачите (Task Manager). Изпълнете клавишна комбинация Ctrl + Shift + Esc или Ctrl + Alt + Del > Task Manager, за да отворите диспечера на задачите, след което отидете в таб Performance.

– Ако сте с Windows 7/Vista, в таб Performance на прозореца ще видите бутон Resource Monitor.
– При Windows 10/8.1/8 е наличен линк Open Resource Monitor в долната част на прозореца в таб Performance.

3. По „сложния“ начин – Start > Windows System > Control Panel > Administrative tools > Performance Monitor > линк Open Resource Monitor. За потребителите на Windows Vista пътят се различава малко: Start > Control Panel > Administrative tools > Reliability and Performance Monitor.

Отваряйки прозореца на Resource Monitor, ще видите отделни секции CPU, Memory, Disk, Network и обобщената секция Overview. Използването на ресурсите е динамична величина, ето защо в дясната част на прозореца присъстват и диаграми. Диаграмите може да са ви интересни, но те заемат пространство в малкия прозорец, затова може да ги скриете.

Windows Vista за първи път въвежда този инструмент, който носи името Reliability and Performance Monitor. При следващите версии на Windows той е доразработен и отделен под името Resource Monitor (resmon.exe), ето защо написаното тук е относимо по-скоро за потребителите на Windows 7/8/8.1/10.

Overview

В първият таб Overview се показва систематизирана информация от останалите четири таба – CPU, Memory, Disk и Network. Това е информация за използваемостта на основните системни ресурси.

В дясно се намират графики на използваните ресурси – процесор, твърд диск, мрежа и оперативна памет. За да добиете повече яснота какво означават тези данни и как можем да ги използваме, ще разгледаме всеки таб от прозореца на Resource Monitor поотделно.

Как да проследите натоварването на централния процесор (CPU)

Таб CPU представя информация за използвания ресурс на централния процесор (CPU) от всеки един процес или услуга (service). Информацията може да бъде филтрирана по определени процеси или услуги чрез селектирането им от каре “Processes” и “Services”.

Нека се спрем на първото каре Processes. Излиза списък на всички действащи процеси. В първата колона – Image е наименованието на изпълнимия файл на процеса. Тъй като имената на повечето системни файлове са някакво съкращение (напр. resmon.exe от Resource monitor), кратко описание на процеса е поместена в колона Description.

Колона CPU отразява процентната консумация на ресурс от всеки процес или с по-прости думи казано отразява в каква степен даден процес натоварва вашия процесор. Обикновено тези стойности са около нулата с колебания до 1% за процесите, които са постоянно действащи. Под постоянно действащи процеси имаме предвид системните процеси на Windows, антивирусната програма и други приложения, които се зареждат заедно с операционната система. Повишената консумация на системен ресурс от даден процес за дълго време е индикация, че се случва нещо, на което трябва да обърнем внимание.

Само ще споменем, че при кликване върху заглавната част на съответната колона, може да сортирате процесите по дадения параметър – низходящо или възходящо. Така например може да сортирате данните в колона CPU в низходящ ред – удобен начин да проследите, кои процеси натоварват най-много системата ви.

Нека обърнем малко повече внимание на процесите и тяхната консумация на системни ресурси от процесора. За тази цел ще дадем един прост пример:

Имаме инсталирана антивирусна програма, която съвсем разбираемо се стартира автоматично със зареждането на Windows. Тя е резидентна в паметта, т.е. има нейни процеси, които ще виждате постоянно в списъка. Нормално е стойностите (CPU) на тези процеси да са около 0% с възможни моментни колебания до 1-2%. Когато антивирусната ни програма се обновява или пък сканираме с нея е съвсем нормално процентите да скочат значително – така до приключване на операцията! Когато обаче консумацията на системен ресурс е постоянно завишена без причина, това означава, че има нещо нередно в работата на този софтуер, като това да „си пречи“ с друг инсталиран антивирусен софтуер или да е налице бъг в самата програма. Разбира се, това е един от многото примери, за които се сещаме в момента.

От друга страна има процеси, които не са постоянно действащи. Това са процеси, които са заредени в паметта само когато дадена програма е стартирана от потребителя. Типичен пример за това са интернет браузърите.

Когато отворим Internet Explorer в списъка с процеси се появява нов процес iexplore.exe. Този процес може да фигурира няколко пъти в списъка, в зависимост от отворените прозорци на браузъра. Консумацията на системен ресурс на всеки процес може да е различна и да е завишена в зависимост от съдържанието на отворената с браузъра интернет страница. След затваряне на браузъра Internet Explorer, всички процеси iexplore.exe би следвало да бъдат преустановени и да не фигурират в списъка Processes като действащи (Running).

Колона Average CPU показва какви са средните стойности на използване на системен ресурс на всеки процес. Можем да я използваме за сравнение с моментните стойности в колона CPU.

Ако има процес, който е „блокирал“ в списъка той ще бъде оцветен в червено, а статусът му – „Not Responding“. В тези случай можете да прекратите изпълнението му, чрез кликване с десен бутон на мишката върху съответния процес и избор на End Process. Използването на тази опция е необходимо само в крайни случаи, когато дадена програма е блокирала и не може да бъде затворена по стандартния начин. Не използвайте тази опция за спиране на системни процеси на Windows, какъвто е например svchost.exe и др.

Принципно няма как да знаете всички процеси, но в случай на съмнение, че даден процес може да е нелегитимен и/или натоварва излишно вашата система, в същото време не знаете кое приложение е неговия източник, кликнете с десен бутон на мишката върху процеса и изберете Search Online. Така в браузъра ви ще се зареди търсене (обикновено в Bing) за този процес и ще може да научите повече за него. Често пъти някои злонамерени програми зареждат процеси, които натоварват значително системата, свързват се към интернет и с това носят куп неприятности на нищо неподозиращия потребител.

В дясната част на прозореца в таб CPU графично се изобразява използваемостта (натовареността) на процесора. На графиката CPU – Total графично се визуализира общата натовареност на централния процесор, а на графиките CPU 0, CPU 1 и т.н. – използваемостта на всяко ядро на процесора поотделно.

Как да разберете повече за използването на оперативната памет

Освен че процесите консумират от ресурса на процесора, същите са заредени в оперативната памет, респ. консумират и от ресурсите на физическата памет. За повече информация отидете на таб Memory.

Първо ще уточним, че операционната система и всички инсталирани програми използват два вида оперативна памет: физическа памет (Physical Memory) – това е инсталираната RAM памет и т.нар. виртуална памет (Virtual Memory) – това е допълнителна оперативна памет, симулирана от операционната система и разположена на твърдия диск.

В таб Memory отново има каре Processes, което показва списък на всички активни процеси. За да добиете малко повече представа какво означават всичките тези данни ще разясним значението на всяка колона:

– Image – това е изпълнимият файл, кореспондиращ със съответния процес. Всеки процес си има свой уникален идентификатор, който е поместен в другата колона PID.

– Hard Faults/sec – нека името на този термин не ви заблуждава, не става въпрос за грешки или сривове. Наистина името Hard Faults звучи малко плашещо, но всъщност тази колона показва броя на случаите, при които за даден процес RAM паметта се е оказала недостатъчна и блокове от данни е трябвало да бъдат извлечени от SWAP файла (виртуалната памет върху твърдия диск), вместо от физическата памет. Принципно в тази колона би трябвало да виждате предимно нули. Ако са налице множество завишени стойности, това е сигурен знак, че в определени моменти RAM паметта е недостатъчна и може да помислите за инсталиране допълнителна физическа (RAM) памет.

– Commit (KB) – това е размерът (в килобайти) на виртуалната памет, която е запазена от операционната система за изпълнението на даден процес.

– Working Set (KB) – това е размерът (в килобайти) на физическата памет, използвана за момента от даден процес.

– Shareable (KB) – показва размера (в килобайти) на използваната от даден процес физическа памет, която може да бъде споделена с останалите процеси.
– Private (KB) – показва размера (в килобайти) на използваната от даден процес физическа памет, която не може да бъде използвана от останалите процеси. Това дава доста точна стойност за размера на паметта, необходима на приложението, за да се изпълни. Обърнете внимание, че тя представлява разлика между стойностите в Working Set и Shareable.

Под карето с процесите е поместена лентова графика на разпределението на физическата памет, която доста нагледно визуализира пропорциите в използването на оперативната памет. Нека разгледаме какво значи всеки цвят в графиката:

• Hardware Reserved (сив цвят) – това е размерът на паметта, която хардуерните ви устройства са резервирали, за да могат да комуникират с операционната система. Тази памет е заключена, т.е. не може да бъде използвана (споделяна) за други процеси и размерът ѝ до голяма степен зависи от вашата хардуерна конфигурация (например от наличието на вградена видео карта).
• In Use (зелен цвят) – показва размера на паметта, използвана за нуждите на операционната система, драйверите и всички стартирани процеси.
• Modified – включва части (страници) от паметта, които са били наскоро модифицирани, но не са били скоро използвани. Технически, за момента тази памет не се използва, но при нужда бързо може да бъде използвана. Ако същата дълго време не бъде използвана, същата ще бъде прехвърлена в следващата категория Standby.
• Standby (тъмно син цвят) – памет, която съдържа предимно кеширани данни и код, който в момента не се използва. В тази категория са неща, които често се използват и могат да бъдат бързо достъпни без да се зареждат от диска, не случайно се казва „в режим на готовност“.
• Free (светло синьо) – показва размера на свободната физическа памет . При нужда от допълнителна памет за нуждите на даден процес, системата ще използва първо свободната памет.

Сигурно ви е направило впечатление от графиката, че свободната памет е втората най-малка по размер след модифицираната (Modified). Сигурно бихте сметнали, че Windows 10 е прекалено „лаком“ за памет и системата не би работила добре при наличието на толкова малко свободна памет.

Истината е, че това разсъждение е погрешно и всъщност е точно обратното. За Windows 10 свободната памет е неефективно използвана памет, ето защо операционната система се стреми да вкара максимално повече физическа памет в употреба, включително и в режим на готовност (Standby). По този начин се свежда до минимум необходимостта от използване на иначе „бавната“ виртуална памет и генерирането на Hard Faults (виж малко по-нагоре).

Как да проследите активността на твърдия диск

Понякога сигурно ви е правило впечатление, че индикаторът на твърдия диск свети продължително без обективна причина за това. Това може да е придружено и от известно забавяне в работата на системата като цяло. Тази активност на твърдия диск може да е свързана с някакъв обичаен временен процес, например автоматично обновяване на някакъв софтуер, автоматично дефрагментиране на твърдия диск, планирано сканиране за вируси и т.н. Понякога подобна активност може да е индикация за проблем – инсталиран проблемен софтуер, наличие на вирус и куп други неприятни неща. Ето защо е важно да открием кой е източника на тази активност.

За целта влезте в таб Disk на Resource Monitor, където може да научите повече за това как се използва дисковия ресурс.

В първото каре Processes with Disk Activity показва списък на процесите които в момента извършват четене или запис на информация върху твърдия диск. Така например, ако имате работещ торент клиент, може да видите колко много дисков ресурс използва. Всъщност торент клиентът е може би най-точния пример за това как дадена програма използва дисковия ресурс чрез четене и запис върху хард диска:

Когато торент клиентът тегли информация чрез торент системата, върху твърдия диск се извършва запис на данни. В този случай нашият процес “uTorrent.exe” (процесът на uTorrent) ще има завишени стойности в колона Write (B/sec). В обратният случай, когато сийдва ще има завишени стойности в колона Read (B/sec), което означава, че се извършва четене на данни от вече свален файл на нашия твърд диск, които се трансферират в мрежата.

Във второто каре Disk Activity може да проследите от кой файл на твърдия диск идва тази активност. За да има четене или запис на данни, то това означава, че трябва да има файл на хард диска, който е използван от съответния процес за генериране активност. Ще се върнем на примера с торент клиента. Когато той сийдва информация, източникът на тази активност е процесът uTorrent.exe. Използваният файл за тази активност е файлът, който торент клиента сийдва.

Най-долното каре Storage показва списък на всички локални устройства – твърд диск, виртуални CD, флаш памети, външни хард дискове и т.н. Няма да изпадаме в подробности, защото едва ли бихте открили нещо важно.

Как да проследите мрежовата активност

Последният таб в прозореца на Resource Monitor е Network. Отново имаме няколко карета, първото от които е Processes with Network Activity. В него може да видите всички процеси, които се свързват към мрежа или с интернет. Всъщност това е единственото каре в което може да правите нещо, защото другите две (Network Activity и TCP Connections) са само информативни. Можете да преустановявате процеси, включително и да търсите информация в мрежата за даден процес.

Нека все пак се опитаме да илюстрираме какво е по-точно мрежовата активност. Отново ще използваме примера с торент клиента, защото в случая е най-показателен.

Когато използваният торент клиент извършва трансфер на данни, би следвало да имаме завишени стойности (байта в секунда) в трите колони (Send, Receive и Total). При данлоудване на данни ще имаме високи стойности в колони Receive и Total, тъй като получаваме данни от мрежата. Когато пък сийдваме високите стойности ще са в Send и Total, защото изпращаме данни към мрежата. В долното каре „Network Activity“ ще виждаме IP адресите на всички сийдъри и лийчъри, както и размера да данните (байти в секунда) от и към всеки от тях.

В заключение ще кажем, че Resource Monitor е отличен инструмент на Windows, особено полезен в случаите, когато искаме да разберем какво наистина се случва в нашата система. Тази възможност можем да научим повече за това, колко системни ресурси използва всяко едно приложение, което сме инсталирали, както и да установим подозрителни активности, когато имаме проблем с производителността.

© PCGuide.bg. Автор: Светослав Миронов.